Не съм по различна от другите

Аз съм човек като вас.
Уча в единайсти клас.
Уроците не са лесни,

но са интересни.

През свободното си време,
моите приятели са с мене.
Споделя ме си неща,играем игри,
домашните си учим дори.

Компютрите са моята страст
с тях работя във захлас.

                                                                  Малечка  Палечка

Една жена

 Една жена ще дойде. Ще разтреби,

 нещата ти с любов ще подреди

 и после на прозореца до тебе

 в мълчание добро ще поседи.

 Ще бъдеш разтревожен от жената,

 която изведнъж те сполетя.

 Но тя ще се усмихва в тишината

 и ти ще й повярваш, че е тя.

 Завинаги при тебе ще остане,

 при хаоса на твоя мъжки дом.

 И твоите приятели пияни

 без укор ще посреща, мълчешком.

 И твоите посоки многобройни

 свободно ще събира във една.

 Ще бъде с тебе в дните неспокойни

 и в нощите, защото е жена.

 Тя другите мъже ще възхищава

 и всички ще те питат: "Откъде

 можa да я намериш ти такава?"

 Ще казваш: "Тя самичка си дойде..."

 Петър Атанасов

Що не пееш мила птичко?

Що не пееш, мила птичко,
що потрепваш тъй с крилца?
Ето, тук си имаш всичко,
и водица, и зрънца.”
Имаш позлатена клетка
с тънки пръчки, железца
и прозорец с дивна гледка
къмто ведри небеса.”
Тъй говореше детето
с нежни, ласкави слова,
а пък птиченцето клето
тъжно свело бе глава.
А отвънка птички волни
пееха със весел глас,
сякаш казваха му нежно:
” Искаш ли да дойдеш с нас?”
Трепна птичето с крилца,
блъсна в пръчките челце
и изхвръкна му душата,
стихна мъничко сърце.

Ал. Георгиев

Любовта на инвалида

И какво от това, че не мога да ходя.
И какво, че съм грозен и глух или сляп.
Ех, сърцето ранимо аз имам от Бога.
Инвалидни души тровят честния свят.

И сълза от очите си често отронвам.
Всяко чуждо страдание в мене гори.
Колко мъка на хората даде, Природо!
Бих желал да те мразя. Не мога, уви.

Аз обичам, изгарям и страстно желая.
Като струна изопната стене плътта.
Ще се спре ли пред мен някой кротко? Не зная.
Ще му дам своя огън, и блян, и мечта.

Ще отворя пред него вратата вълшебна.
Чуден свят със звезди ще открия пред нас.
Нежни думи със обич и плам ще прошепна.
Ще се слеем с вселената. Ще пеем на глас.

И какво от това, че ни смятат за луди?
И какво като нямам ръце и крака?
Колко малко е нужно човек да се влюби-
две мечти, две сърца, благосклонна съдба.

Диана Ханджиева

Защото

Обичам те, защото си различен.
Очите припознават само теб.
Дори да си невзрачен, алогичен,
дори пропаднал в делника нелеп.

Единствен си, безспорен, уникален,
горчиво-обаятелен, почтен,
за другите навярно си скандален,
загадъчен и важен си за мен.

Фатално ме докосваш с думи взрени.
Безсънно преосмислям ден след ден.
Прокрадвам се в пътеки изгорени,
дарявам ти живота прероден.

Диана Ханджиева