нещата ти с любов
ще подреди
и после на
прозореца до тебе
в мълчание добро
ще поседи.
Ще бъдеш
разтревожен от жената,
която изведнъж те
сполетя.
Но тя ще се
усмихва в тишината
и ти ще й
повярваш, че е тя.
Завинаги при тебе
ще остане,
при хаоса на твоя
мъжки дом.
И твоите приятели
пияни
без укор ще
посреща, мълчешком.
И твоите посоки
многобройни
свободно ще събира
във една.
Ще бъде с тебе в
дните неспокойни
и в нощите, защото
е жена.
Тя другите мъже ще
възхищава
и всички ще те
питат: "Откъде
можa да я намериш
ти такава?"
Ще казваш:
"Тя самичка си дойде..."
Петър Атанасов
Няма коментари:
Публикуване на коментар