ТАМ ГОРЕ (на П. Пенев)

Изпитваш ни там горе, от високото.
Годините прекрачва твоят стих.
Подвластно ли е времето, жестокото,
на погледа ти, устремен и тих?

Празнувайте, храбри момчета!
Едничко това ви остана.
България – майчица, клета –
във вашия ден е скътана.

Борете се, храбри момчета,
за мирния ден и за хляба!
Опъвайте жили – въжета,
семейства да храните трябва.

Спасете ни, храбри момчета!
Дори бедността да додява.
Дечицата – гладни вълчета –
на вашия труд се надяват.

Гордейте се, храбри момчета,
защото сте смели и силни,
защото сте тук и с венчета,
гергьовски девойките, милни

окичват гърдите ви млади.
Защото жарта оредява,
защото ехтят водопади,
а доблест затихна тъдява.

Ликувайте, храбри момчета!
От вашата ревност и клетва
в нощта ни ще пеят щурчета,
в деня си ще имаме жетва.

Дияна Ханджиева

Осъзнаване

Глупчо глупав, осъзнай се –
тайно те обичам.
Нищо, че  съм на петнайсет
и в живота сричам..
Как мечтая да те зърна
само за минута!
Теб в сълза да те превърна,
себе си  – в кошута.
От окото ми да капнеш
бистър и изгарящ..
Сто  заблуди да премахнеш,
с погледа си парещ.
Казваш шеговито „дечко“,
„бръмбарче“  , „глупаче“,
че за теб съм „малък Сечко“,
а сърцето плаче.
Отвлечи ме, опознай ме,
знам, ще сме щастливи.
Нека бъдем щури, тайни,
луди, пакостливи.
Нека те прегръщам силно –
горд и недостъпен.
В твоите ръце стабилни,
влюбена да тръпна.
„Можеш да ми бъдеш татко” -
знам и ми е ясно,
но защо е толкоз сладко,
въпреки опасно.
Глупост е да се надявам,
глупост – да те искам.
Смееш се, че пощурявам,
че сълзи потискам.
Ще те чакам, ще те моля,
тайничко ще страдам.
Всичко ще е твоя воля,
аз ще се разпадам …

Дияна  Ханджиева

Любовта на Господа Иисуса Христа

КОГАТО ТЕ БОЛИ ОТ ДРУГИЯ СЪРЦЕТО
КОГАТО БИЛ ЕТОЙ НЕСПРАВЕДЛИВ
КОГАТО ЧУВСТВАШ НА КАМАТА ОСТРИЕТО
ПОМНИ-СВЕТЪТ Е ТОЛКОВА КРАСИВ !...

Да се запознаем с поетесата Дияна Ханджиева

  Дияна Ангелова Ханджиева-Цветкова е родена  на 2 юни 1966 г. По образование е инженер по биотехника. Работила е като педагог и в сферата на социалните грижи.

Връстници

Възседна белия овен,

а аз пропаднах с черния.

За теб мигът бе уловен,

пое по пътя, верния.

Аз скитам в долната земя,

свърталище на плъхове.

Търпя отровната воня

на гнилост и на мъхове.

По пръстите лепилото

убожда моя кратък ден.

Дамоклиево жилото

на чувствата виси над мен.

И моля гордите орли

на светло да ме изнесат.

Ще ме спасят от тук, дори

да жертвам изтерзана плът.

Диана Ханджиева

Нова година

Да ни е честита

Новата година

с баницата вита,

с бъклицата вино!

Да е здрава, мирна,

весела и спорна,

с красота безспирна,

с обич животворна.

С празнични мезета,

с паметни запивки.

Пълни портмонета,

радостни усмивки.

Щедри домакини,

гости позовани,

тлеещи камини,

пеещи камбани.

 Диана Ханджиева