Глупчо глупав, осъзнай се –
тайно те обичам.
Нищо, че съм на петнайсет
и в живота сричам..
Как мечтая да те зърна
само за минута!
Теб в сълза да те превърна,
себе си – в кошута.
От окото ми да капнеш
бистър и изгарящ..
Сто заблуди да премахнеш,
с погледа си парещ.
Казваш шеговито „дечко“,
„бръмбарче“ , „глупаче“,
че за теб съм „малък Сечко“,
а сърцето плаче.
Отвлечи ме, опознай ме,
знам, ще сме щастливи.
Нека бъдем щури, тайни,
луди, пакостливи.
Нека те прегръщам силно –
горд и недостъпен.
В твоите ръце стабилни,
влюбена да тръпна.
„Можеш да ми бъдеш татко” -
знам и ми е ясно,
но защо е толкоз сладко,
въпреки опасно.
Глупост е да се надявам,
глупост – да те искам.
Смееш се, че пощурявам,
че сълзи потискам.
Ще те чакам, ще те моля,
тайничко ще страдам.
Всичко ще е твоя воля,
аз ще се разпадам …
Дияна Ханджиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар