Възседна белия овен,
а аз пропаднах с черния.
За теб мигът бе уловен,
пое по пътя, верния.
Аз скитам в долната земя,
свърталище на плъхове.
Търпя отровната воня
на гнилост и на мъхове.
По пръстите лепилото
убожда моя кратък ден.
Дамоклиево жилото
на чувствата виси над мен.
И моля гордите орли
на светло да ме изнесат.
Ще ме спасят от тук, дори
да жертвам изтерзана плът.
Диана Ханджиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар