
що потрепваш тъй с крилца?
Ето, тук си имаш всичко,
и водица, и зрънца.”
Имаш позлатена клетка
с тънки пръчки, железца
и прозорец с дивна гледка
къмто ведри небеса.”
Тъй говореше детето
с нежни, ласкави слова,
а пък птиченцето клето
тъжно свело бе глава.
А отвънка птички волни
пееха със весел глас,
сякаш казваха му нежно:
” Искаш ли да дойдеш с нас?”
Трепна птичето с крилца,
блъсна в пръчките челце
и изхвръкна му душата,
стихна мъничко сърце.
Ал. Георгиев
Ima I pesen s tozi tekst, kogato biah Maluk maika mi ia peeshe :)
ОтговорИзтриванеНа това прекрасно стихотворение има една много нежна песен. Когато моята дъщеря беше малка и си я пеехме страшно много се натъжаваше, но въпреки това много я харесваше.
ОтговорИзтриванеМожете ли да ми го изпратите Бако знаете къде мога да го намеря. Лека вечер
ИзтриванеПесента на моето детство! :/
ОтговорИзтриваненаучих я на 10год в училище и от тогава, ми идва да си я тананикам още...24 год по късно 🙂
ИзтриванеМайка ми ми я пееше като дете и винаги се разплаквах ❤
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеО , толкова се радвам , че е публикувано това стихотворение .
ОтговорИзтриванеНе съм чувала песента , но и аз доста си ревях , когато майка ми го казваше .
Мил спомен от детството ...
Благодаря !
Вече съм в положениетона птичката! Не ми се коментира.
ОтговорИзтриванеНезаменимо стихотворение!Много силно третира понятието свобода.Началото на стихотворението го помня от моите детски години, а сега съм на 70.Много е въздействащо.
ОтговорИзтриванеЗаради пандемията, сега, в навечерието на Велик ден, се сетих за това стихотворение,защото имам внучка, живуща в апартамент, което си е като птичка в клетка.
ОтговорИзтриванеМного хубаво стихотворение благодаря ви че сте го побликували Харесвам такъв тип стихотворения ревах си докато го четох но все пак ми е любимо и моето птиче умря беше много хубаво пееше вода от чашата ядеше от чиния на масата много ревах за него
ОтговорИзтриванеТъжно и красиво...
ОтговорИзтриванеМисля че го учихме и в училище
Вече съм на 58,но винаги си го спомням с умиление