Що не пееш мила птичко?

Що не пееш, мила птичко,
що потрепваш тъй с крилца?
Ето, тук си имаш всичко,
и водица, и зрънца.”
Имаш позлатена клетка
с тънки пръчки, железца
и прозорец с дивна гледка
къмто ведри небеса.”
Тъй говореше детето
с нежни, ласкави слова,
а пък птиченцето клето
тъжно свело бе глава.
А отвънка птички волни
пееха със весел глас,
сякаш казваха му нежно:
” Искаш ли да дойдеш с нас?”
Трепна птичето с крилца,
блъсна в пръчките челце
и изхвръкна му душата,
стихна мъничко сърце.

Ал. Георгиев